Постинг
22.01.2017 14:31 -
Изгубена в себе си
Автор: marusia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 395 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2017 14:34
Прочетен: 395 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 22.01.2017 14:34
Връщам се тук отново и отново, опитвам се да напиша това, което не мога да изкажа на глас. Колко ли хора в момента се чувстват неразбрани, изгубени...
Животът е кръговрат от низове и падения, от радости и висини. Винаги очакваме да сме добре и тактично си затваряме очите за лошите моменти, а хубавите минават толкова бързо, че имаме чувството, че живота ни е провал. Не мога да определя моят живот какъв е, но искрено се надявам, че най - доброто предстои. В моменти като този, когато се чувствам гадно единственото нещо, което ме измъква е спомена за онова отминало няколко секундно щастие и за дълбоката надежда, че хубавото предстои.
По - объркана в живота ми никога не съм се чувствала и най - лошото, е че никой не ме разбира. Всичко, което получавам са упреци и безпочвени обвинения за това какво правя с живота си. Уморих се вече, уморих се от всичко. Чувствам се толкова изгубена, чувствам се без дом, без семейство и най - лошото е, че се чувствам без надежда. Загубих желанието си за излизане, загубих блясъка в очите си. Чувствам се ограничена от хората около мен. Имам нужда да дишам, имам нужда да вдишам от живота, както мечтаех преди. Искам пак да бъда щастлива напук на всичко и хората да ми се чудят. Може би е трябвало да мина през този момент в живота, може би това е точката на пречупване на съдбата ми и трябва да реша сега и не по - късно.
Може би проблема е в мен самата, защото и аз не знам вече какво искам от живота. Знам само, че искам истинска любов, истински приятели, истинско призвание искам да бъда щастлива и да се боря мечтите си.
Животът е кръговрат от низове и падения, от радости и висини. Винаги очакваме да сме добре и тактично си затваряме очите за лошите моменти, а хубавите минават толкова бързо, че имаме чувството, че живота ни е провал. Не мога да определя моят живот какъв е, но искрено се надявам, че най - доброто предстои. В моменти като този, когато се чувствам гадно единственото нещо, което ме измъква е спомена за онова отминало няколко секундно щастие и за дълбоката надежда, че хубавото предстои.
По - объркана в живота ми никога не съм се чувствала и най - лошото, е че никой не ме разбира. Всичко, което получавам са упреци и безпочвени обвинения за това какво правя с живота си. Уморих се вече, уморих се от всичко. Чувствам се толкова изгубена, чувствам се без дом, без семейство и най - лошото е, че се чувствам без надежда. Загубих желанието си за излизане, загубих блясъка в очите си. Чувствам се ограничена от хората около мен. Имам нужда да дишам, имам нужда да вдишам от живота, както мечтаех преди. Искам пак да бъда щастлива напук на всичко и хората да ми се чудят. Може би е трябвало да мина през този момент в живота, може би това е точката на пречупване на съдбата ми и трябва да реша сега и не по - късно.
Може би проблема е в мен самата, защото и аз не знам вече какво искам от живота. Знам само, че искам истинска любов, истински приятели, истинско призвание искам да бъда щастлива и да се боря мечтите си.
1.
trakietsadobri -
Реалността не е приказка или тегло, а личен път, който всеки сам извървява и опознава. Точно това му е най-хубавото, че всеки живот е личен и различен. :)
15.05.2017 11:10
15.05.2017 11:10
И един малък цитат из творчеството на ДАМЯН ДАМЯНОВ
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
цитирайКОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Благодаря за стихотворението :)
цитирай