Смешнико,
ето ти поредният
стих.
За усмивките ти
родени
в сълзи.
Ти,
мечтателю,
романтик...
не носиш
чадър
когато вали.
Превръщаш
в шега
всеки памфлет,
докато
лицето
гримираш.
А после
след всеки
куплет,
вътрешно
тайно
умираш.
Вечно си
зад
параван,
изгубен
сред масата
хора.
И оставаш
все
неразбран,
неразбрана е
твойта
умора.

Смешниците са мъдри и тъжни. И – неразбрани...
Харесах!

А "неразбрана е твойта умора" е чудесно попадение, което оцветява поетично целия текст. Поздрав!

поздравления