Когато подпалих началото на своето раждане от първите си глътки въздух заплаках. Не погледнах назад, когато си тръгвах- Всяка стъпка беше полет, а душата гореше отново. Тъгата малко по-малко  изтръгнах и така щастливо закапах, сякаш бях самото небе  

... и в доста стихове го споменавам.
Зарадва ме, Ива. Благодаря ти!