На поправка са
чувствата ми...
Вярата. Любовта-
Счупени някои.
Други намачкани.
Раздрани...
Жестоко наръфани.
Сега са грозни
и в белези
от толкова рани
болезнени.
Всичко ще мине...
шепнат моите
длани-
след зима
идва пролет, нали...
и пак ще е топло
ефирно и свежо,
ще ухаят цветя,
на сено ще мирише-
и пак ще вали
от небето копнежи.
Ще пеят щурци-
всичко ще бъде
красиво.
Ще мине, 
казвам си тихо-
Ще мине...
докато лепя
и шия.

не знам защо ми излиза текста с черни букви. няколко пъти го редактирах и все е така. извинявам се на всички които ще се спрат на моята страничка за това неудобство.

... и много съдържателен стих.
Харесах!

Защо фонът на текста ти излиза все в черно...
Този път си силна. Хубавото ти е, че си първична, естествена по твоему. Но пак казвам: НЕ БЪРЗАААЙ!!!