то е от течен кристал

и лава изригваща,

ще обича, копнее,

докато тупти.

И разбито макар,

на прах разпиляно,

в зими сковано-

пак ще е в жар,

и пак ще гори.

Като светулка в нощта,

лъч слънчев из мрака.

Облято цялото в кръв -

искра ще е, която

във въглен гори.

Напразно изстива сърцето

щом е изтъкано от...

щом е създадено от...

щом е дом

и любов!