Моето навътре...
Опознах го...
То не искаше.
Болеше ме... 
Потискаше.
Погледнах го-
а то толкова ярко...
Свито на кълбенце.
Трепереше...
Моето навътре
ме молеше-
Върви си
ми шепнеше...
А аз просто
му отвърнах-
Приюти ме
в себе си....
За малко.
Само за малко...

Сложих ти + , защото си симпатяга, когато разсъждаваш ( пишейки ) по време на кореспонденция, но това стихо въобще не го разбрах. Написано е с тъжна нотка, но като цяло - основната ти идея остава скрита за читателя, а дори в гатанките има лека подсказка.
Ще ми бъде интересно да довършиш творбата си така, че да стане ясно за какво става въпрос, каква е съкровената ти мисъл.
Много хора не четат стихотворения, защото не ги разбират, дори когато основната идея на автора набива на очи и чрез заглавието.
Уважавам труда ти и теб и те прегръщам приятелски!
Литатру

за смелостта да бъдеш различна!

Добре, има моменти когато човек се е доближил до най-съкровеното си, хората рядко го правят забързани да гледат всичко друго но не и самите себе си, най-дълбоките си чувства, моментите когато са паднали всички черупки, прикриващи колко са искрени, колко са раними... Тези моменти са много редки да си го признаем откровено, в желанието си да се покажем силни, неуязвими , ние се отдалечаваме от самите себе си. В такъв един момент на своето най откровено ми дойде този стих и го написах. просто исках да уловя този миг и да остана в него за повече време, преди всичко отново да стане по старому, и аз пак да бъда онази жена, които всички познават по принцип. Дано да съм разяснила идеята си разбираемо за читателя

Мисля, че всяка една дума от това стихотворение е точно подбрана и сложена на точното място, точно според усещането и желанието за яснота на автора. А пък замисълът и резултатът му, както съответства на едно истинско произведение на изкуството, съвършено точно съответстват на смисъла, и всеки един добре развит естетически и културно човек, който чете внимателно какво точно е написал другия, а не какво иска да открие със собствените си чувства и мисли (което, ако и да му е необходимо, няма защо да бъде задължително за авторите, които му попадат пред очите...), би могъл само да поздрави авторката за тази не особено приятна, но съвършено точно композирана инвенция от въздишки прекъснати точно не на място-на мястото, където резултатът да бъде така искрен, вълнуващ и пораждащ ответна симпатия.

Уважаеми съ-ползватели на това виртуално място за буквопревъзношения или приношения, моля Ви, повишете малко интелигентността си и спрете да четете или пък да тълкувата другите според себе си или себе си в другите!

Вижте как ненужно разстроихте тази бездруго забележително талантлива поетеса...

Моля Ви!)))