живял някога тъжен великан.

Бил различен. За другите луд.

Самотник добър и неразбран.

Наричали го глупак и смешник.

Хулели го много жестоко дори.

Приел той ролята си на комик.

Но тайно събирал тихи мечти.

Дълго търпял и дълго живял

така, сред тези сиви несгоди.

Докато една нощ се не спрял,

и чул как някой, някой говори.

Заслушал се в нежният глас.

Гласче на малко, бедно дете.

Но Уви, точно пък в този час

то видяло неговото му лице.

И великанът също уплашен.

Оказал се уплашен. За срам!

В очите на малката страшен,

а в неговите... Точно не знам.

Великанът обаче се решил...

Грабнал я набързо. И хоп!!!

Жесток с нея изобщо не бил,

нищо, че изглеждал уж строг.

Във своят дом я приютил...

Нахранил я добре. Облякъл.

От злите си събратя я скрил,

и от техните зли проклятия...

Следва 2 част...