Тишината понякога боли.
Хваща те за гърлото и стиска.
Тишината понякога вали.
От градушка е нейният писък.
Тишината затваря очи.
Тишината отваря сърцата ни.
Тишината рисува тъги.
Тишината рисува лицата ни.
Тишина от бурни сълзи.
Тишина от бяло страдание.
Тишината ръцете държи.
Тишината ни не е мълчание!

Тишината много често погубва и човешки души, губещи се в бездната на страха. Особено, когато пред гнета и насилието се мълчи, гледайки разплакани детски очи...
Топла седмица!