нашата пейка,
под онова
наше дърво...
Още ли там е
сърцето?
Още ли се чува
звънкият ни смях...
Чудя се...

Вечер, когато е
залез...
Вечер, когато си
сам...
На онази,
нашата пейка...
Под онова
наше дърво...
Ще ме видиш...
Как отново
ти рисувам сърце!!!