Постинг
15.07.2017 21:29 -
В тъмното си ще запаля свещи...
Автор: iva8787
Категория: Поезия
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2017 21:31
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 15.07.2017 21:31
То миналото още ми се влачи....
Почуква ме по рамото със крясък.
После чувам го как нощем плаче...
Погребано във черен мрак и пясък.
И тегне ми душата изморена...
И стискам зъби...Искам да избягам...
Бях до неотдавна раздвоена...
Но сега за по-красиво се надявам...
Не желая да живея в страхове.
Не желая самотата във душата си...
Не искам да сънувам ветрове...
Не искам да се давя във тъгата си...
Миналото дращи ми сърцето...
Жестоко ми се подиграва и се хили.
Искам да го нямам от лицето...
Но нуждая се от още малко сили...
По-лека искам да забравя-
всяка моя болка в мене там гореща.
Спомените си ще прежаля...
И в тъмното си ще запаля свещи...
Почуква ме по рамото със крясък.
После чувам го как нощем плаче...
Погребано във черен мрак и пясък.
И тегне ми душата изморена...
И стискам зъби...Искам да избягам...
Бях до неотдавна раздвоена...
Но сега за по-красиво се надявам...
Не желая да живея в страхове.
Не желая самотата във душата си...
Не искам да сънувам ветрове...
Не искам да се давя във тъгата си...
Миналото дращи ми сърцето...
Жестоко ми се подиграва и се хили.
Искам да го нямам от лицето...
Но нуждая се от още малко сили...
По-лека искам да забравя-
всяка моя болка в мене там гореща.
Спомените си ще прежаля...
И в тъмното си ще запаля свещи...
Илюзията смърт...
За първи път космосът създаде мутанти пр...
За малките хора, които могат да бъдат…
За първи път космосът създаде мутанти пр...
За малките хора, които могат да бъдат…
Няма коментари