Насрещния вятър предизвиква дъжд във очите.
А кой ли има власт да спира и пуска дъжда
когато поиска.
Никой, освен вкусът за солта.
По краищата на облаците. Когато ги гъделичка и плисват.
След това се излива
във всички морета, 
допълвайки ги със себе си
и обгаря мокротата им сред светлина,
докато прави върховете им съвсем бели.
От ярост и непосилно желание за нахлуване
и покоряване на брега.

Шхуната се задъхва
Ръцете й са протегнати настрани. Като молитва за милост.
Тя е шептящо обятие, съхраняваща модел на кивота.
Обградена е от две дузини ребра.
На защитено и топло. Като утроба.
От която взривяващо се пръква новия ден.
В този смисъл швертовете поддържат същинското непотапяне,
въпреки опасността от всички русалки.

Пращят от усилието.
да запазят всяка капчица дъжд
посред неспокойно и неукротимо море
и да е съзидателно, вместо разруха.

До небесата се чува радарът.
Твърда, пренаситена честота.
Звукът е изчистен и се долавя необезпокоявано ясно.
Перископът навлиза до пласта скала.
Загребва я. Усеща всеки импулс, всеки дъх, всяко туптене.
Доловил е Живота. Цветовете вибрират. Уханията дразнят небцето.
И омаян остава. В Там.