Като всяка вечер тя се изкъпа, преоблечеи и легна да спи. Присъни и се фигура на мъж с черна роба с качулка, които приличаше на смъртта. Тя се изплаши, помисли си, че е дошъл за нея. Той и заговори с плътен и приятен тембър:
- Не съм дошъл за теб. Ти имаш много време. Дошъл съм за една душа от същия район. Ние взимаме душите по райони. Някой ден ще дойда и за теб, но е още рано.
- Може ли да ме вземеш в съня ми? - попита тя.
- Обещавам ти да е леко, но сега не съм дошъл за това. Дошъл съм да ти кажа да пуснеш душата на нероденото дете на твоята снаха, защото тя не може да си издигне нагоре.
- На мен наистина ми е мъчно за това. - каза тя.
- Знам, но трябва да спреш да тъгуваш. Самата тя продължи напред, време е и ти да го направиш.
- Добре, ще опитам.
- Ще бъда до теб известно време.
- Значи има живот и след смъртта?Аз си мислех, че смъртта е жена.
- Има разбира се. Ние сме косачите, идваме по райони и прибираме душите, които отиват в чистилището.
- Значи Смъртта не е само една.
- Смъртта не е фигура, а процес.
- Ами бялата светлина?
- Правим я, за да може хората да възприемат по-лесно преминаването отвъд телата си. Косачите работим на смени и по райони, както ти казах. Нямаме пол, ти ме виждаш като мъж, защото така избрах да ме вижаш.
- Значи вие работите?
- О, да разпределени сме. Косачите никога не остават отвъд. Те са между двата свята. Тяхната работа е да взимат душите на тези, на които им е дошло времето. Отбих се просто да ти кажа да я пуснеш, душата на нероденото дете.
- Добре, ще я пусна. - каза тя.
След като се събуди и излезе до кафето да си купи кафе тя разбра, че дядо Велко от първия етаж е починал през нощта. Тогава осъзна, че това не е било просто сън.Стана и по-леко и се зае с чувството, което беше заседнало в гърдите ѝ. Трябваше да пусне душата на нероденото.