Обичам да нося утрото
    върху крилата си
синевата му не ми тежи
    нито пък слънцето
    защото днес съм
       единствено
слънчева пеперуда
окъпана цялата в злато
обърнах гръб на тъгата си
не че не обичам луната
  просто съм влюбена
в утрото не в тъмнината

просто съм влюбена
в утрото на тъмнината,

но после съзрях грешката си. Не съжалявам, че я направих, Ива. Както не съжалявам, че прочетох стихотворението ти!

Поздрав от синевата на Сириус!: М&M

Изящна миниатюра, в която всяка дума тежи от смисъл и емоции.
Поздрави!

за оптимизма:),
поднесени с красива лекота.

Благодаря на всички, които ме прочетоха и за красивите коментари също!

Самата ти поезия е такава. Ухае на свежест.