Шушукат дърветата тихо,
шепне вятърът също, о, да!
И ето, виж, пиша ти стихо,
изпълнено с нежност, с тъга.
Всичко ми навява за теб!
И небето, и слънцето даже...
И нежност ти си за мен...
Защо така, защо ме наказа?
Не мога да затворя очи!
Не мога и да дишам спокойно!
В мен сега всичко вали...
Защото съм момиче поройно!...

Прекрасно, макар и тъжно, но ще мине, повярвай!
Поздравления, Поройно момиче!

Поройното момиче ще си сложи едно минусче сега, че имам само едничко, но е самичко...
винаги ми слагайте по две, да са си другари...

И на мен днес една госпожа ми подари едно, но не сме тук да броим червените палци. :) От мен е зеленичкото. :)
Поздрави, Ив!