Детсвото ми
е с вкус
на череши,
на сладка диня,
хляб,
и грозде!
Помня още
счупената пейка,
вечерите късни,
и светулките...
Тичахме след тях
щастливи,
опитвахме се
да ги уловим...
Криехме се
зад  дървета стари,
пропускайки 
по някое число.
Помня,
беше толкова
вълшебно,
и толкова 
далечно днес!
Хапна ли 
череши,
пак се връщам...
Скрила в шепи
няколко светулки-
едно пораснало,
и не до там дете,
брои отново
пак до 10...