Много ми се иска когато
порасна
да си купя кола, и да ида
при мама.
И пред нейният дом да я
угася,
а тя да излезне малко
по-рано.
Да отидем на кино, защо не
на театър.
Да седнем просто, да си
поговорим.
В очите щастие, в косите
ни вятър-
докато за глупости разни
си спорим.