Днес черешите ухаят
безутешно.
Пазят сянка над дълбокият
ви сън.
Ние будните пак ви будим
безуспешно-
но дали е правилно... небето 
отговаря с гръм.
Затова оставяме ви купичка
с череши.
С надеждата, че прошка
сме си взели.
И тръгваме си... същите.
Пак грешни.
Горчиви, и нещастни.
Неузрели.