Понякога умислено
утихвам,
изгубена в далечни
спомени.
А после тъжно се
усмихвам,
защото знам , че нямат
корени.
Понякога зова
всемира-
с една надежда, да ми
отговори .
Дали ще може да ги
реанимира.
Дали ще можеш...- Не!
Не мога. Сори!