Прочетен: 702 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2021 20:59
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.
Езичница сред бялата мъгла
(обвила плътно стройното ти тяло),
долиташе на ангелски крила
да станем с теб божественото цяло.
Не те изчаках, просто полетях
да те посрещна и да те погледна.
Теб, гостенко на сетния ми грях,
видение на призрачната бездна…
Звездите мигаха и чезнеха отвред
като семафори край малки гари.
И спомних си, че съм последният поет
на всички светове и всички твари.
…И знаех – ще те зърна в този миг,
в неистовото шеметно летене…
Не ще пропусна верния ти лик –
последното ми земно упоение…
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла от вечността да ме превземе.
Лека вечер и светла неделя!
Любимата е Единствена – с качества, които внушават, че е от чужда вселена.
Тя идва да вземе, да обсеби душата на Лирическия. И това е най-възвишената любов,
която надживява и смъртта – "от вечността да ме спаси"!
За кой ли път го чета и преоткривам, Мисана!
Поздравления за моженето!
Любимата е Единствена – с качества, които внушават, че е от чужда вселена.
Тя идва да вземе, да обсеби душата на Лирическия. И това е най-възвишената любов,
която надживява и смъртта – "от вечността да ме спаси"!
За кой ли път го чета и преоткривам, Мисана!
Поздравления за моженето!
Са имаш прекрасна неделя!
