Строших си краката
от толкова тичане...
И пак не стигнах до
никъде, знам...
По стъклото на пръски
сякаш се стичам...
Денят ми понякога е
глухоням...
Търся си лудост, защото
съм луда...
Отричам, отричам, че
съм човек...
И ето ме, виж... в една
пеперуда...
Обичам снега, защото 
е мек...

nali ? vsi4ki sme taka ....