Недей да ми се
сърдиш,
че в облаци витая
често...

Че на Ти 
с луната си говоря
след
дванайсет...

Че в измислени
за теб
морета
бедствам...

Че жена пораснала съм,
и момиче
на
петнайсет...

Недей да ми се
сърдиш,  
че понякога
ме няма...

За кратко няма ме,
но винаги
се
връщам...

Когато сетя се,
че
тялом съм
голяма...

На годините си
се
усмихвам...
Теб- прегръщам...