Моята поезия е скромна,прохождаща още и все пак идва от сърцето ми,има какво да каже...
Постинги в блога от Февруари, 2021 г.
28.02.2021 03:00 -
Намерих себе си
Долавям в тишината ти
покой.
Сериозните ми мисли са
покой.
Сериозните ми мисли са
26.02.2021 14:34 -
Обикнах я защото е свещена
Планината днес е като
проскубано врабче.
Скалите и се гушат в
проскубано врабче.
Скалите и се гушат в
23.02.2021 23:01 -
В дъбравата
В дъбравата не никнат
слънчогледи,
но дърветата обичат
слънчогледи,
но дърветата обичат
22.02.2021 23:18 -
Без заглавие
На капчици съм цялата
в ръцете ти.
Уповавам се на твойто
в ръцете ти.
Уповавам се на твойто
20.02.2021 00:55 -
Моето пристанище
Внезапни пориви.
Импулс.
Ти си моето единствено
Импулс.
Ти си моето единствено
18.02.2021 22:10 -
И мен ще ме убият
Превивам клони
и гръбнак.
Корените ми в земята
и гръбнак.
Корените ми в земята
16.02.2021 01:10 -
Тъгува Фрам
Тъгува Фрам полярният
мечок,
за своят дом от лед, и
мечок,
за своят дом от лед, и
12.02.2021 23:11 -
Смътно усещане за самота
Смътно усещане, падна
шишарка.
Между тротоарите не никне
шишарка.
Между тротоарите не никне
11.02.2021 01:44 -
Не мога да играя шах
Знаеш, не мога да играя
шах.
Обаче съм добра на
шах.
Обаче съм добра на
07.02.2021 23:49 -
Ще си купя ново огледало
В огледалото ми
образи пищят.
Не искам да ги слушам,
образи пищят.
Не искам да ги слушам,
05.02.2021 19:26 -
Няма ги светулките
Не съм си вързала
обувките,
а вече тичам- кой ли
обувките,
а вече тичам- кой ли
05.02.2021 03:46 -
Това ми се иска понякога
Чанта на рамото. Хлебна
трошица.
Слънце, лъчи. Пейка там
трошица.
Слънце, лъчи. Пейка там
