Засели се
зимата
в душите ни,

разчопли
старите 
рани.

Снежинки
са вече
сълзите ни,

а усмивките
се превърнаха
в длани.

Студено е,
къде да ги
стоплим...

Ужасно е...
те са сини
на цвят...

Небетата
пълним
със вопли...

Но такъв е 
нашият
свят!

но звучи пораженски

и никак не звучи пораженски. Кое как звучи зависи от човека, който слуша. В злия свят, сред който сме, сме с нашите души. А в тях има и зима, и лято. И есен, и пролет. Ние сме свободни сътворени. И сами избираме в кой сезон да живеем. Ако навън върлува виелица, то не означава че в дома ни няма да бумти гореща печка, да ни е уютно и за нас самите, и за нашите близки, и за измръзнал пътник. Никак не е пораженски стихът, а замислящ.