Отсядам там, край
онзи студен камък,
да си намеря рай
от пясъчен замък.
И ровичкам в него,
принцесата търся,
онази в зеленото,
за да я разтърся.
Но ненамерила я
то все се оказвам.
И докато треперя
аз уж се отказвам...
Всеки път ставам
малко изморена.
И пак осъзнавам,
че не съм зелена .

ей, хора, ще ви кажа нещо. На никой не се сърдя, на лошото в кавички не забелязвам. Мен не ме вълнува толкова виртуала, колкото реала. В реала е истината, тук се забавлявам, тук разпускам. Който ме харесва -Ок. който не ме харесва-пак Ок. Все пак съм една пипирудка, нищо и никаква. Да сме живи и здрави и да си обличаме новите дрехи, че не се знае какво ни носи утрешният ден. забавлявайте се повече, само това ще добавя. Пролет е!!!