Небето беше сиво,
ронеше олово...
А ти под него някак 
бяла, и красива...
В сънят ми зная, бе
дошла отново-
тъжна както винаги,
и мълчалива...
Не те попитах нищо,
нищо не попитах...
Докато си не тръгна 
тиха, и мъглива...
Да те върна исках,
даже се опитах...
За миг да те запазя 
истинска, и жива.