Точно в полунощ на вързоп
е небето...
Блести тишината в окото на
бухал...
И захар да има пак нагарча
кафето...
Спящите камъни обрасват 
във мухъл...
Точно в полунощ любовта е
греховна...
Обещаващо страстна е, но и
измамна...
Тогава луната се чувства
виновна...
А дали е така.... така е,
навярно...

Има си причини да е така, особено при пълна Луна!